За книгата: 2012 г. / "...Любим човек я заведе някъде. Рядко пишеше на баба ми и на мен, а после съвсем спря. Така че израснах без обичта на майка ми. Живеехме бедно, с пенсията на една баба, а тя също обичаше да пие, защото тя, Вася, също имаше тежък живот, нищо друго освен мъка. Учих добре в училище, обичах да чета книги, много ги обичах и гледах много филми за любовта. И аз, Вася, смятам, че няма нищо по-хубаво от това, когато един човек обича друг и имат деца.…»